Карам кайтсърф от 2017 г. както на вода, така и на сняг. Правил съм собствен хидрофойл. Първото нещо, което правех, когато влизах в офиса, беше да погледна прогнозата и чувствах желание да тръгвам да карам веднага.
През последните две години съм карал само няколко пъти и постоянно имам много съмнения: вятърът е кофти, посоката е грешна, водата е студена... какво означава това според вас?
Старост – нерадост.
Нямате достатъчно нови емоции. Това се проявява във всичко: работа, хобита, жени. Спортът ме спасява досега, не съм научил всичко. Аз също минах през почти всичко в кайтсърфа, научих всичко сам. Първите усещания за качване на дъската, първите скокове, медали от състезания, нови места. Но засега не мога да си представя ваканция без кайт, легнал като тюлен. Струва ми се, че кайтсърфа се практикува от хора, които са млади по душа.
Не бъди марда, ставай и отивай да учиш нови трикове.
Един съвет: Направете нещо ново!
Мотивацията е надценена, много по-важна е дисциплината. Важно е да карате, когато духа, но дали искате или не, няма значение.
Аз карам уиндсърф през лятото и кайт през зимата. Това също е интересно, иначе монотонността става скучна.
Виждам, че всички съвети са от опитни хора, които са преживели тази криза или преминават през нея. С времето вълнението изчезва, започваш да чакаш идеални условия за кайтсърф, после се оправдаваш за други наглед по-важни неща. Понякога трябва да преодолееш себе си. За мен след кайтсърфа някои проблеми сякаш се измиват, настроението ми се повишава, правя малки стъпки към нов трик, общувам на брега, усещам позитивност.